Merry X-mas

You know? I love you. I really do. I didn't have the courage to say it before,nor to your face. I am afraid. Because I know you don't love me. How could you? Even I don't love myself. A person created of mistakes can't  be loved. And I miss you. And I wish you were thinking about me and wondering what I'm doing, wondering the same as I do: "Do you love me?". But you are not. Because I am nobody to you. I don't really exist in your world,maybe just from time to time when we meet, in some occasions, when I insist to meet you and stay with you so I can have just a little bit of you, to think at least for a while that there might be a chance for me to be with you. But then we say Goodbye and it is like we have never met. I think I have never felt so invisible before and that changes only when I get the chance to spend some time with you, even though I am spending it a bit different than you. I imagine. Us. Together. Hoping. Looking into your eyes trying to find myself somewhere in there. Maybe a tiny little thought of me. Searching for a sparkle , but of course fire can't exist in the water. The time of making resolutions is coming and all I can think of is how to run away from the reality and hide behind someone else's love story, just so I can forget about you. Of course after the final subtitles the same reality hits me in the face with furious strenght and knocks me down to sleep and dream of you. You and me in a parallel universe where we share our feelings and we are fighting some villains and we save the day. Then I wake up and it's just another dream, just another day. Escape.Sleep.Repeat.

Mirror,mirror on the wall...

You know..it’s not hard to lose yourself,to become someone you can’t even recognize in the mirror. You start asking yourself :”How did that happen ? Who am I ? ” Questions after questions and yet no answers. Even if you try to make a plan for yourself everything gets ruined…no plans allowed that's how the universe works.So how do we find ourselves,how we get better without any plans? Here another question left unanswered. See it’s easy to get lost in that thing called life. Then it comes someone who changes everything,spins the world around and give you an answer without even asking him. You’re happy,(right ?)or at least you think you are…cuz you’re not aware of the consequences. That someone eventually (99% of the times) leaves,seeking for his own identity,answering his own questions…and then again you’re left with a thousand more questions. Even more lost than before, you can’t even describe yourself when they ask you to do that cuz you simply can’t…cuz you don’t even know who,what and why you are. Does it get better? I don’t know…I hope that question will be answered sooner or later. Living in chaos,being a mess..that’s what I am.

Онова в джоба ми.

Наблюдавах я дълго.
В нея виждах всичко онова
за което великите поети
бяха писали.
Тя беше война и мир,
страх и омраза,
страст и великолепие.
Беше като фойерверка в ръцете на дете,
опасна,но удивителна.
В нея имаше вселена,
в нея имаше магия.
Нарекох я любов
и я прибрах обратно в джоба сил

Здравей, Аз съм Ти.

Пак онова чувство. Пак онази празнота. Пак седя пред екрана на снежинки и чакам . Изпълвам въздуха с мисли. Искам да избягам,но няма накъде. Затвора на собственото съзнание с доживотна присъда ,без право на обжалване.Като същият такъв затворник се опитвам да отклонявам мислите и спомените си и да ги душа в цигарен дим и да ги давя в кафе,като след себе си същите те оставят само петна от чаши вино точно по гладката повърхност на сърцето ми.
Екранът създава образи. Образи на любовта, без петна,само вино и целувки. Без дим и душене.Той запалва цигарата й и това е. Край. Фимлът продължава,но  вече не съм там. Аз съм Тя, мечтая за същия този ТОЙ,който обаче не си Ти,защото ти не си позволен, а Него мога да го открадна,да го гледам и да го имам колкото поискам,макар и просто в кутия. Готов е със запалка в ръка да запали искрата ми
. Няма принц на бял кон,коня го смениха със Zippo. Арт драмата на една отживелица. Но поне не мисля вече за теб. Ти не би ми запалил цигарата.
****

Оглеждам се в мечти и създавам чужди спомени напоени със скъп парфюм и кубински пури,докато сърцето ми се дави в евтин алкохол и бяло боро.

Мъгливо.

Като мъглата и ти се беше промъкнал тихичко и на пръсти в сутринта.

Скри слънцето ,вгорчи ми кафето,

целуна ме по бузата и изчезна с дима от цигарата.

Scarlet.

Because I am what you are most afraid of,
I strangle you  but you cant ever get enough.
Crawling underneath your skin
this is the devil scratching within.
Drunken with passion...
You can't  run away,
High on satisfaction
you just burn and obey.

Рокля.

Обичам да нося рокли.
Обичам да са маркови.
Карат ме да се чувствам добре.
Имам много рокли до една красиви.
Веднъж дойде ти и ми подари рокля.
Не беше красива като останалите.
Нарече я ЛЮБОВ .
Не беше маркова,
на етикета пишеше само твоето име .
Не ми харесваше и я оставих в гардероба.
Един ден реших да я облека за да те зарадвам.
Бях в настроение.
Облякох я , стоеше ми прекрасно, сякаш някой я беше шил изцяло и само за мен.
Бях ослепителна.
Правеше ме по-красива,
даваше ми усмивка,
караше ме да се чувствам щастлива.
Реших че ще я нося всеки ден.
Минаха години ,
една сутрин забелязах,
че платът се беше протрил на места. Имаше петна от евтино вино ,силни цигари и дълги вечери.
Реших че за да я запзя ще я нося само по специални поводи.
Обличах я все по рядко,
вече беше закърпена на няколко места и си личеше че е стара,
скрих я обратно в гардероба
защото беше станала малко грозна и ме беше срам да я нося.
Щях да я обличам само пред теб.
Един ден ми стана тясна,
неудобна.
Имах нужда от нова рокля,
тази вече беше стара.
Изхвърлих я ,
както правех със всички ненужни дрехи.
И ти си тръгна заедно със нея,
не разбрах защо.
Сигурно за да я закърпиш и да я дадеш на някого друг.

Adios.

Аз те създадох. Вече съм сигурна. Превърнах те в мой мисли,желания,сънища и мое творчество. Ти си Аз върху лист хартия. Дишаш.Съществуваш. Караш ме да чувствам. Аз те създадох. Чуваш ли. И май сега съжалявам,защото преди беше просто едно нищо,не предизвикваше никакви емоции. Сега ме караш да плача. Но аз те създадох и само времето може да те заличи. Затова оставям тази задача на него,вече не си мой. В негови ръце си. Чао. Отивам си. Не поглеждам назад,а знам,че и ти не го правиш. Просто си си такъв. Леко хардкор

Ти.

Усмихваше ми се по детски .
Разроши косата си.
Аз се влюбих.Направи го нарочно.

R U OK?

Бяха ми задавали този въпрос милион пъти,повечето от които дори не целяха да разберат истината,а просто поддържане на разговора. Рядко запитвам дори сама себе си ,но сега някак си този въпрос беше точно на мястото си,усещах тежестта му и някак дяволски ми се искаше да излъжа. Обаче знаех,че няма кого,сама съм ,часът е адски ранен в предвид факта,че е лято и би трябвало като нормалните хора да спя до късно. Мразех този въпрос. Мразех него и факта,че дори не идваше него. Денят се очертава да започне с много не-та. Не е той. Не му пука. Не ми се става от леглото. Не мога. Не искам. Не бях добре. Физически и психически,независимо колко се опитвам да се заблуждавам. Разяждах се от вътре. Усещах отрова в тялото си,усещах теб,глупако. Като калейдоскоп мозъкът ми проектираше образа ти в онази нощ, в ушите ми звучаха всичките ти думи, всяка нощ се давех отново и отново в очите ти, превръщах се прах ,който се изплъзваше между твоите пръсти. Бавно осъзнах,че не ти си глупак, открих го рано сутринта на другия ден в огледалото, усмихваше ми се с леко подпухнали очи и явен махмурлук, познавах този глупак,бяхме се срещали и преди, усмихнах му се обратно и си легнах,сякаш от тогава не съм се събуждала.Изминаха няколко дни. Още не мога да проумея какво се случи. Не мога. Не плача. Не искам. Не съм себе си. Не съм добре.

Драма

Навън вали.
колко поетично
Лириката обаче липсва в грубите неща.
Отпивам глътка тъга и допушвам любовта
Димът е гъст и самотен
Игривото пламъче угасва и отново съм сама сред тълпата от спомени безкрупулно нанасяща ми крушета
в лявата част на гръдния кош
Той умря. Идва следващ
Дали обаче ще го пуша пак така дълго и страстно
Дали ще имам нужда отново от въздух за да продължа или ще е от онези късите които така и не задоволяват желанието за нещо което бавно и горчиво да те убива.
Деструктивно желание на крехка душа.

Пепелникът пак е пълен.

24.07.2014

И изведнъж всичко се срина,отново толков неочаквано като преди. Имаш всякакви теории но причината накрая е такава са която дори и не си се сещала.Не знаеш дали това е по-лошото което можеше да бъде или по-доброто. Знаеш че със сигурност поне те е харесвал, но дотук. Сега се подминавахме по коридорите забравили за страстта в онази нощ. Сякаш всичко е било изпепелено след това, апокалипсис на едно желание. Затишие след буря. Смърт след нея. Нищо друго освен празен тъжен поглед и открадната усмивка. Знаеш че окончателно без теб е сложил край, игра за двама водена от един. Състезание за привързаност и нараняване. Винаги го губиш . Сякаш целия свят се е въртял само за този един момент на големия взрив, а след него НИЩО. Изведнъж всичко натежава. Отказваш се. Няма смисъл. Свършено е. Ти си грешка и нищо повече. Не значиш нищо. Какво ще правиш сега ли? Просто ще си там в онова пространство между живота и съществуването докато не ти мине. Докато не довършиш играта. Докато не сложиш и ти края. А за това трябва време. Нека да хвърлим зара още веднъж…

22.07.2014

Седя сама в стаята си и слушам дъжда, драматично нали. Сякаш съм във един от онези филми в които ТОЙ нахлува в точния момент и те отнася със себе си към вечноста. Стил 80те. Обаче нещо липсва. Няма я музиката. Няма го вдигнатия юмрук в знак на победата че ме има. Няма го и него. Сама съм в стаята. дъжда намалява , Някак си обаче още е студено. Треперя. Не знам дали от студа навън или този вътре който не ми дава покой от седмици. Искам да ми е топло. Не ми е било топло от много време сякаш сзимата никога не си е отивала . Всеки път в който го видя сякаш вятър ама от онези които карат костите ти да тракат , ме докосва и настръхвам. Мразя го. Искам полъхът на отминалите дни да замести виелицата на настоящето която не ми дава покой. Но не мога да бягам. Нещо ме дърпа назад,а дали е надежда или гибел не знам. Трябва да опиташ за да разбереш. Болка. Това ме очаква докрай… Едновременно искам да те няма,но ме е страх че ще изчезнеш завинаги . Страх. Ами ако всичко това е просто илюзия,ами ако теб те няма. Ако си просто плод на объркани химични съединения в мозъка ми . Чудя се. Уморена съм отново,сякаш дните са едно цяло и дори да спя ТИ си там и чакаш итрешния ден за да го изпълниш с надежди и разочарования. Усмихваш ми се. Караш ме да се чувствам като дете. Искам най накрая да избереш. МЕН.

Меланхолията е във въздуха

Осъзнавам,че отново падам. 

Летя надолу стремглаво,

осветява ме само тъмната страна на луната. 

Вече виждам всичко,

празно е . 

На няколко метра виждам и тялото си тъй бездушно. 

Загубих се отново. 

Питам се 

коя съм , 

коя бях и 

коя ще бъда. 

Вече толкова различна. 

Теб те няма,

ти ме хвърли тук. 

И ме забрави,

каза ми да чакам ,

но така и не се върна. 

..............................

Къде си ? 

Върни се! 

Кажи ми пак коя бях !

I belong to you and that thing called fate.

It bugs my guts when someone says "She/he is mine" like what? Am I some kind of a furniture,a couch or the desk lamp? No,I'm mine and you're yours. It's not our destiny it's my own .I'm just sharing it with you and that's it. You have your way I have mine. Just at some point these ways are crossing. And it's in our hands whether  we are gonna turn that in something good or not,not fate or some high-level assfuck alien aka GOD. Believing that someone is destined for each other is like believing that you are wearing yellow socks with blue shoes not because you have crappy taste of style or you are colorblind but because again that high-level power ranger alien made your outfit like that... Get it straight there is some truth in fate and yeah if something is meant to happen and you're meant to meet someone you're going to do it,but are you going to marry him or kill him in a homicide is in your own hands. Meeting is one thing,sharing your life with him is something completely different. You're drawing the path,don't rely on supernatural or whatever,take things in your own hands that way you can blame only yourself for failing.

14.01.2014

I could have been there,but I haven't...I was there in the end. I came with the bitter sweet feeling of the lies that I was carrying with me,the heavy weight of the betray on my shoulders,his fragrance on my skin and look on my body. It's easy to get lost in your own lies. Especially when you have to balance between two of them. Slowly you forget the reality and you end up living in two complete different illusions of your life. I guess at first it is some kind of an escape from the mundane but you can't keep avoiding the reality,right? At some point that exact reality will slap you in the face and destroy the illusions and there comes the misery. So what you should do is try and make the illusion a reality. How that happens,well I dont have an idea,cuz if I had I wouldn't be in that situation,right?
I kind of found out that Im terrified of throwing people out of my life,it sickens me. It's maybe because I'm scared of being thrown out.  But it makes me so sad to see how people pass trough your life,leave a mark and then something happens and they just go away. And the saddest part is when you have to do that, I mean, after all Im not a soulless monster beside the fact that Im ginger... Anyways when it comes to saying this final goodbye to someone I get numb,lost and scared . I lose my ability to talk,think or even move. And that doesn't  happen often to someone like me. However I couldn't do it, I got lost and scared,so there goes another day with creating a bigger mess than myself.

15.01.2014

What if you really choose the second and he doesn't love u back? You end up being alone,miserable,sad... In my case the first one have the safety, I know his feelings and I know that before the second one came in these feelings where the same as mine. Its wicked how one day you can swear you love someone but  the next you meet someone else who completely change you from inside and all that feelings you had for the first one are gone. Its actually scary. So now I have to brace myself and choose whether to play on the safe side with having the first one as my back up plan but risking for both of them to find out for the other,or risk it all and go for the unexplored new with the scary option with me ending up broken-hearted and alone . Anyways I think my feelings for the first one are long gone and even if things don't work out with the latter I won't feel the same about him. Well things like that suck big time.

Да живееш в илюзия..

Влизаш вкъщи,часът е почти 2,уморено събуваш убийствено високите си обувки,които за поредна нощ ти бяха причинили мини апокалипсис на краката,но пък онзи на бара им обърна достойното внимание и това колко висока изглеждаше,нищо необикновено както винаги.Нощ като всяка друга,но нещо ти се струва различно,е не би го определила като "различно" в правия контекст..думите уви са същите "Аз не съм като останалите,никога не бих те наранил",чувала си ги толкова пъти,че ако ти даваха по 1 лев за всеки път в който ти го казват щеше отдавна да си живееш в огромна къща в Маями с крокодил който щеше да изяжда поредният нещастник съсипал спиралата ти(за протокола това щеше да един особено дебел крокодил). Но да се върнем на това различно усещане последвало от това толкова комерсиално неспазено обещание.И този както останалите се оказа същия и той те нарани.Както казахме нощ като всяка друга...мъж като всеки друг,освен....освен че този успя да те пречупи най-накрая.Успя да те накара да почувстваш самотата около себе си която ти уверено бе опитала да прикриеш в илюзията за просто спокойствие и свобода. Ха,свобода !? Какво е свободата...дефиниции,бол..всеки е философ,всеки ти казва,че да си свободен е най-хубавото нещо за което се е ляло кръв...да бе.! Замисляйки се бих казала че свободата е най,ама най-голямата илюзия която човек създава от чувство за самосъхранение. Как може да си свободен когато си самотен...как може да си свободен когато нямаш  с кой да споделиш тази свобода...все някога сте си задавали този въпрос нали...е сега да тръгнем по логичната пътечка.. защо ти е нужен някой за да си свободен..? Не те ли прави точно това Несвободен.. имаш право на избор...но няма с кой да го споделиш,можеш да правиш каквото си поискаш,но с кого? В самотен свят живеят истински свободните.Отклонихме се малко от темата,нека да се върнем на създателя на тези мисли в главата ти...трудно си спомняш как изглежда вече вероятно,знаеш обаче как те накара да се почувстваш...не че се влюби или нещо такова.Просто успя да те докосне най-накрая,да си поемеш дъх и да усетиш света около себе си,да се върнеш в него...и да пуснеш емоциите отново в себе.Вече не се чувстваш толкова свободна нали ? Усещаш,че нещо ти липсва ,а поради липсата му вече да правиш каквото и да било не е толкова "гот"..Ами добре дошла..липсваше ни...радваме се че отново си при нас за добро или лошо. Знам малко е гадно да разбереш ,че почти всяко нещо е плод на твоето чисто човешко въображение ,но поне знаеш,че в живота си имаш една лъжа по-малко. :)