24.07.2014

И изведнъж всичко се срина,отново толков неочаквано като преди. Имаш всякакви теории но причината накрая е такава са която дори и не си се сещала.Не знаеш дали това е по-лошото което можеше да бъде или по-доброто. Знаеш че със сигурност поне те е харесвал, но дотук. Сега се подминавахме по коридорите забравили за страстта в онази нощ. Сякаш всичко е било изпепелено след това, апокалипсис на едно желание. Затишие след буря. Смърт след нея. Нищо друго освен празен тъжен поглед и открадната усмивка. Знаеш че окончателно без теб е сложил край, игра за двама водена от един. Състезание за привързаност и нараняване. Винаги го губиш . Сякаш целия свят се е въртял само за този един момент на големия взрив, а след него НИЩО. Изведнъж всичко натежава. Отказваш се. Няма смисъл. Свършено е. Ти си грешка и нищо повече. Не значиш нищо. Какво ще правиш сега ли? Просто ще си там в онова пространство между живота и съществуването докато не ти мине. Докато не довършиш играта. Докато не сложиш и ти края. А за това трябва време. Нека да хвърлим зара още веднъж…

22.07.2014

Седя сама в стаята си и слушам дъжда, драматично нали. Сякаш съм във един от онези филми в които ТОЙ нахлува в точния момент и те отнася със себе си към вечноста. Стил 80те. Обаче нещо липсва. Няма я музиката. Няма го вдигнатия юмрук в знак на победата че ме има. Няма го и него. Сама съм в стаята. дъжда намалява , Някак си обаче още е студено. Треперя. Не знам дали от студа навън или този вътре който не ми дава покой от седмици. Искам да ми е топло. Не ми е било топло от много време сякаш сзимата никога не си е отивала . Всеки път в който го видя сякаш вятър ама от онези които карат костите ти да тракат , ме докосва и настръхвам. Мразя го. Искам полъхът на отминалите дни да замести виелицата на настоящето която не ми дава покой. Но не мога да бягам. Нещо ме дърпа назад,а дали е надежда или гибел не знам. Трябва да опиташ за да разбереш. Болка. Това ме очаква докрай… Едновременно искам да те няма,но ме е страх че ще изчезнеш завинаги . Страх. Ами ако всичко това е просто илюзия,ами ако теб те няма. Ако си просто плод на объркани химични съединения в мозъка ми . Чудя се. Уморена съм отново,сякаш дните са едно цяло и дори да спя ТИ си там и чакаш итрешния ден за да го изпълниш с надежди и разочарования. Усмихваш ми се. Караш ме да се чувствам като дете. Искам най накрая да избереш. МЕН.