чао.

недописаните редове
между първото здравей
и последните дни
пропити са с
носталгия и мирис на кафе
бавно разплитахме се,
мисъл по мисъл,
докато не остана нищо,
освен едно
никому ненужно
тъжно
самотно
неказано
чао.

(звуко)изолирани.

тишина, времето е спряло

тишина, навън вали

тишина, няма те

тишина, не е

друго е,

защото времето пак върви

по ежедневното си разписание

и вече не вали

и ти си тук,

но пак е като, че те няма 

не е тишина,

по-скоро - празнота