Здравей, Аз съм Ти.

Пак онова чувство. Пак онази празнота. Пак седя пред екрана на снежинки и чакам . Изпълвам въздуха с мисли. Искам да избягам,но няма накъде. Затвора на собственото съзнание с доживотна присъда ,без право на обжалване.Като същият такъв затворник се опитвам да отклонявам мислите и спомените си и да ги душа в цигарен дим и да ги давя в кафе,като след себе си същите те оставят само петна от чаши вино точно по гладката повърхност на сърцето ми.
Екранът създава образи. Образи на любовта, без петна,само вино и целувки. Без дим и душене.Той запалва цигарата й и това е. Край. Фимлът продължава,но  вече не съм там. Аз съм Тя, мечтая за същия този ТОЙ,който обаче не си Ти,защото ти не си позволен, а Него мога да го открадна,да го гледам и да го имам колкото поискам,макар и просто в кутия. Готов е със запалка в ръка да запали искрата ми
. Няма принц на бял кон,коня го смениха със Zippo. Арт драмата на една отживелица. Но поне не мисля вече за теб. Ти не би ми запалил цигарата.
****

Оглеждам се в мечти и създавам чужди спомени напоени със скъп парфюм и кубински пури,докато сърцето ми се дави в евтин алкохол и бяло боро.

Мъгливо.

Като мъглата и ти се беше промъкнал тихичко и на пръсти в сутринта.

Скри слънцето ,вгорчи ми кафето,

целуна ме по бузата и изчезна с дима от цигарата.

Scarlet.

Because I am what you are most afraid of,
I strangle you  but you cant ever get enough.
Crawling underneath your skin
this is the devil scratching within.
Drunken with passion...
You can't  run away,
High on satisfaction
you just burn and obey.

Рокля.

Обичам да нося рокли.
Обичам да са маркови.
Карат ме да се чувствам добре.
Имам много рокли до една красиви.
Веднъж дойде ти и ми подари рокля.
Не беше красива като останалите.
Нарече я ЛЮБОВ .
Не беше маркова,
на етикета пишеше само твоето име .
Не ми харесваше и я оставих в гардероба.
Един ден реших да я облека за да те зарадвам.
Бях в настроение.
Облякох я , стоеше ми прекрасно, сякаш някой я беше шил изцяло и само за мен.
Бях ослепителна.
Правеше ме по-красива,
даваше ми усмивка,
караше ме да се чувствам щастлива.
Реших че ще я нося всеки ден.
Минаха години ,
една сутрин забелязах,
че платът се беше протрил на места. Имаше петна от евтино вино ,силни цигари и дълги вечери.
Реших че за да я запзя ще я нося само по специални поводи.
Обличах я все по рядко,
вече беше закърпена на няколко места и си личеше че е стара,
скрих я обратно в гардероба
защото беше станала малко грозна и ме беше срам да я нося.
Щях да я обличам само пред теб.
Един ден ми стана тясна,
неудобна.
Имах нужда от нова рокля,
тази вече беше стара.
Изхвърлих я ,
както правех със всички ненужни дрехи.
И ти си тръгна заедно със нея,
не разбрах защо.
Сигурно за да я закърпиш и да я дадеш на някого друг.

Adios.

Аз те създадох. Вече съм сигурна. Превърнах те в мой мисли,желания,сънища и мое творчество. Ти си Аз върху лист хартия. Дишаш.Съществуваш. Караш ме да чувствам. Аз те създадох. Чуваш ли. И май сега съжалявам,защото преди беше просто едно нищо,не предизвикваше никакви емоции. Сега ме караш да плача. Но аз те създадох и само времето може да те заличи. Затова оставям тази задача на него,вече не си мой. В негови ръце си. Чао. Отивам си. Не поглеждам назад,а знам,че и ти не го правиш. Просто си си такъв. Леко хардкор

Ти.

Усмихваше ми се по детски .
Разроши косата си.
Аз се влюбих.Направи го нарочно.

R U OK?

Бяха ми задавали този въпрос милион пъти,повечето от които дори не целяха да разберат истината,а просто поддържане на разговора. Рядко запитвам дори сама себе си ,но сега някак си този въпрос беше точно на мястото си,усещах тежестта му и някак дяволски ми се искаше да излъжа. Обаче знаех,че няма кого,сама съм ,часът е адски ранен в предвид факта,че е лято и би трябвало като нормалните хора да спя до късно. Мразех този въпрос. Мразех него и факта,че дори не идваше него. Денят се очертава да започне с много не-та. Не е той. Не му пука. Не ми се става от леглото. Не мога. Не искам. Не бях добре. Физически и психически,независимо колко се опитвам да се заблуждавам. Разяждах се от вътре. Усещах отрова в тялото си,усещах теб,глупако. Като калейдоскоп мозъкът ми проектираше образа ти в онази нощ, в ушите ми звучаха всичките ти думи, всяка нощ се давех отново и отново в очите ти, превръщах се прах ,който се изплъзваше между твоите пръсти. Бавно осъзнах,че не ти си глупак, открих го рано сутринта на другия ден в огледалото, усмихваше ми се с леко подпухнали очи и явен махмурлук, познавах този глупак,бяхме се срещали и преди, усмихнах му се обратно и си легнах,сякаш от тогава не съм се събуждала.Изминаха няколко дни. Още не мога да проумея какво се случи. Не мога. Не плача. Не искам. Не съм себе си. Не съм добре.

Драма

Навън вали.
колко поетично
Лириката обаче липсва в грубите неща.
Отпивам глътка тъга и допушвам любовта
Димът е гъст и самотен
Игривото пламъче угасва и отново съм сама сред тълпата от спомени безкрупулно нанасяща ми крушета
в лявата част на гръдния кош
Той умря. Идва следващ
Дали обаче ще го пуша пак така дълго и страстно
Дали ще имам нужда отново от въздух за да продължа или ще е от онези късите които така и не задоволяват желанието за нещо което бавно и горчиво да те убива.
Деструктивно желание на крехка душа.

Пепелникът пак е пълен.