Липсва.

Когато нещата се сринат, гледаш да не мислиш за това много много. Гледаш да си отвилчаш вниманието с други неща, да се занимаваш с всевъзможни дейности, които не включват мислене, защото мисленето в такива случай може да се окаже критично. Човек ей така си полудява от много мислене. Алкохола помага, ама не винаги, цигарите са до последната дръпка, а спането не е завинаги. Правиш всичко по силите си да се държиш зает, да си кажем направо, човек не може и да иска да бъде зает 24/7 , все идва моментът в който оставаш сам, но няма как да си сам естествено, сам си с тях, с мислите. И както толкова дълго си ги държал и си се борил срещу тях , изведнъж стената рухва и всичко това се излива върху теб като ледена вълна и помита и капката здрав разум, която ти е останала.Тежката й маса те заклещва на дъното на съзнаието ти започва да те разяжда, така както водата разяжда желязото, атом по атом. И тъй като освен всичко останало си и на ръба на силите си да се бориш вече, имаш един възможен вариант, да си седиш заклещен и да ги оставиш да те разяждат, докато накрая не остане нищо за разяждане, нищо за което да се хванат, тогава......... само тогава вече знаеш, че си преживял най-страшното. Само тогава знаеш , че си свободен. Само тогава можеш отново да си поемеш въздух, но преди това трявба да си бил разрушен до основи, за да започнеш да градиш себе си отново, по силен, по различен, готов за следващата вълна.

7 AM

Нещо ми е празно без теб. 

Като метрото в 7 във неделя 

Точно когато най много имам нужда . 

Че кой става в 7 в неделя ? 

Тези които чакат теб.

А ние не сме много 

Един пътник и една мечта

Не е много 

Но заради нас работи метрото 

Ела . Качи се и ти , 

Пътуването е по приятно

Когато сърцето ти е цяло. 

All of me, needs all of you.

And all I ever wanted is somebody to know me. All of me. Every part from the bottom to the top. Inside and out. To be able to read me like a book.To be constantly in my head, reading my mind, but knowing when to get out and give me space. To hug me when my world collapses. To hold my hands when they are shivering, when they are insecure. To push me when I am afraid to make the first step. To tell me how weird I am. How my eyes are smilling when I see him.To ask me How am I when I am quite.
To kiss me. To breath me. To be me. All of me. And for me to be all of him.

Човек е най-ужасен сутрин.

Мразя те,
по същия начин по който мразя сутринта.
И ти като нея даваш празни обещания,
с първите слънчеви лъчи.
И ти като нея си желан,
докато не бъдат дръпнати завесите
и после ставаш също толкова
безнадежден и студен.

Затова не ме буди,
остави ме там, в съня си да те чакам
Не изгрявай,
Не ме обичай.
За да не те обикна и аз.
Защото на сутринта няма да си тук.
Защото на сутринта вероятно ще си друг.

Празни стени.

Тая любов беше толкова прозрачна, че виждах целят спектър как се оплиташе с твоите мисли и образуваше простото Аз. Голо, неподправено, чисто и изцяло твое.
Ароматът ти се просмукваше и в най-обикновените и ежедневни неща. В кафето, което пиех сутрин, в цигарата, която пушех между почивките, в мъгливото същество на София по обед. Знаех ,че е отрова, но я оставих да  пропълзи по вените ми и да замъгли съзнанието ми. Живеех от мисли и мечти. Света беше станал леко неудобно място за всичко което насъбирах ден след ден у себе си.  Виждах те пред себе си и се опитвах да те достигна. Затварях очи за да те виждам по ясно и протягах ръка за да едно последно докосване, но колкото по близо бях толкова по далечен ставаше ти. Докато накрая не изчезна, но не като на шоу. Нямаше фойерверки, нямаше дим... а празна стая,пълна с неотговорени въпроси.