I belong to you and that thing called fate.

It bugs my guts when someone says "She/he is mine" like what? Am I some kind of a furniture,a couch or the desk lamp? No,I'm mine and you're yours. It's not our destiny it's my own .I'm just sharing it with you and that's it. You have your way I have mine. Just at some point these ways are crossing. And it's in our hands whether  we are gonna turn that in something good or not,not fate or some high-level assfuck alien aka GOD. Believing that someone is destined for each other is like believing that you are wearing yellow socks with blue shoes not because you have crappy taste of style or you are colorblind but because again that high-level power ranger alien made your outfit like that... Get it straight there is some truth in fate and yeah if something is meant to happen and you're meant to meet someone you're going to do it,but are you going to marry him or kill him in a homicide is in your own hands. Meeting is one thing,sharing your life with him is something completely different. You're drawing the path,don't rely on supernatural or whatever,take things in your own hands that way you can blame only yourself for failing.

14.01.2014

I could have been there,but I haven't...I was there in the end. I came with the bitter sweet feeling of the lies that I was carrying with me,the heavy weight of the betray on my shoulders,his fragrance on my skin and look on my body. It's easy to get lost in your own lies. Especially when you have to balance between two of them. Slowly you forget the reality and you end up living in two complete different illusions of your life. I guess at first it is some kind of an escape from the mundane but you can't keep avoiding the reality,right? At some point that exact reality will slap you in the face and destroy the illusions and there comes the misery. So what you should do is try and make the illusion a reality. How that happens,well I dont have an idea,cuz if I had I wouldn't be in that situation,right?
I kind of found out that Im terrified of throwing people out of my life,it sickens me. It's maybe because I'm scared of being thrown out.  But it makes me so sad to see how people pass trough your life,leave a mark and then something happens and they just go away. And the saddest part is when you have to do that, I mean, after all Im not a soulless monster beside the fact that Im ginger... Anyways when it comes to saying this final goodbye to someone I get numb,lost and scared . I lose my ability to talk,think or even move. And that doesn't  happen often to someone like me. However I couldn't do it, I got lost and scared,so there goes another day with creating a bigger mess than myself.

15.01.2014

What if you really choose the second and he doesn't love u back? You end up being alone,miserable,sad... In my case the first one have the safety, I know his feelings and I know that before the second one came in these feelings where the same as mine. Its wicked how one day you can swear you love someone but  the next you meet someone else who completely change you from inside and all that feelings you had for the first one are gone. Its actually scary. So now I have to brace myself and choose whether to play on the safe side with having the first one as my back up plan but risking for both of them to find out for the other,or risk it all and go for the unexplored new with the scary option with me ending up broken-hearted and alone . Anyways I think my feelings for the first one are long gone and even if things don't work out with the latter I won't feel the same about him. Well things like that suck big time.

Да живееш в илюзия..

Влизаш вкъщи,часът е почти 2,уморено събуваш убийствено високите си обувки,които за поредна нощ ти бяха причинили мини апокалипсис на краката,но пък онзи на бара им обърна достойното внимание и това колко висока изглеждаше,нищо необикновено както винаги.Нощ като всяка друга,но нещо ти се струва различно,е не би го определила като "различно" в правия контекст..думите уви са същите "Аз не съм като останалите,никога не бих те наранил",чувала си ги толкова пъти,че ако ти даваха по 1 лев за всеки път в който ти го казват щеше отдавна да си живееш в огромна къща в Маями с крокодил който щеше да изяжда поредният нещастник съсипал спиралата ти(за протокола това щеше да един особено дебел крокодил). Но да се върнем на това различно усещане последвало от това толкова комерсиално неспазено обещание.И този както останалите се оказа същия и той те нарани.Както казахме нощ като всяка друга...мъж като всеки друг,освен....освен че този успя да те пречупи най-накрая.Успя да те накара да почувстваш самотата около себе си която ти уверено бе опитала да прикриеш в илюзията за просто спокойствие и свобода. Ха,свобода !? Какво е свободата...дефиниции,бол..всеки е философ,всеки ти казва,че да си свободен е най-хубавото нещо за което се е ляло кръв...да бе.! Замисляйки се бих казала че свободата е най,ама най-голямата илюзия която човек създава от чувство за самосъхранение. Как може да си свободен когато си самотен...как може да си свободен когато нямаш  с кой да споделиш тази свобода...все някога сте си задавали този въпрос нали...е сега да тръгнем по логичната пътечка.. защо ти е нужен някой за да си свободен..? Не те ли прави точно това Несвободен.. имаш право на избор...но няма с кой да го споделиш,можеш да правиш каквото си поискаш,но с кого? В самотен свят живеят истински свободните.Отклонихме се малко от темата,нека да се върнем на създателя на тези мисли в главата ти...трудно си спомняш как изглежда вече вероятно,знаеш обаче как те накара да се почувстваш...не че се влюби или нещо такова.Просто успя да те докосне най-накрая,да си поемеш дъх и да усетиш света около себе си,да се върнеш в него...и да пуснеш емоциите отново в себе.Вече не се чувстваш толкова свободна нали ? Усещаш,че нещо ти липсва ,а поради липсата му вече да правиш каквото и да било не е толкова "гот"..Ами добре дошла..липсваше ни...радваме се че отново си при нас за добро или лошо. Знам малко е гадно да разбереш ,че почти всяко нещо е плод на твоето чисто човешко въображение ,но поне знаеш,че в живота си имаш една лъжа по-малко. :)