Хромозомата - Б

Хората са странни същества, наричат местата, които обитават дом, бранят ги със зъби и нокти, маркират близките си като лична собственост и не дават на никого да ги пипне. Нуждаят се едни от други и обясняват наляво и надясно, как да си самотен е най-страшно. И точно, когато си намериш човек от тая порода (дето те обичат и ти също), точно тогава, решават да си тръгнат. Здраскват "Дом" от табелката на вратата, здраскват те и теб от книжката със "Забележителности", хващат си куфара с надпис "По-добро бъдеще" с малки букви под линия "Не ми стигат парите и ми е скучно" и си тръгват. Ей така, простичко, без много да му мислят. А на теб, на теб, не ти остава много, освен да седнеш в твоето "Дом", да си сложиш краката на табуретката, да чакаш и да се надяваш, че някъде в ДНК-то им се крие хромозомата "Бумеранг" и някой хубав слънчев ден, или не, зависи какви дни предпочиташ, ще откриеш пред входната врата любимите им чехли и чисто новата табелка "Дом" :)

Уилиям

Приятелите му викат Бил, но пред Жертвите си се представя с цялото си име защото, баба му го беше научила, че е много по-уважително, когато един човек представя себе си да бъде с цялото си име. Баба му беше добра жена, от ония баби дето сутрин рано стават с първите птички  за да омесят питка, а с втасването на питката втасваха и мъдростите й, и докато питката и мъдростите се печаха във фурната мирзмата им събуждаше цялата къща. Баба му имаше мъдрости и уроци за всеки. Като беше по-малък, тя ги замаскираше под формата на приказки, но въпреки това той от тогава си знаеше, че баба му е хитра и скрива по някоя мъдрост във всяка приказка и затова ги слушаше изключително внимателно и щом усетеше нотката мъдрост, много се гордееше със себе си.

   БАБА винаги му е била баба,дори преди той да се роди. Цял живот е била неговата баба, дето само го е чакала да се появи на бял свят за да му бъде такава. Това той много добре го знаеше и много я уважваше за отдаденоста на каузата, амбицията и това, че цял живот е знаела какво иска и е постигнала крайната си цел. 

  БАБА почина малко преди Уилиям да замине за Острова и дори тогава не беше пропуснала да остави една последна мъдрост в завещнието (естествено, когато адвокатката го прочете единствено той откри мъдростта, другите нямаха накикавъ усет за това). Особено баща му, той все се караше с нея, че му пълни главата с щуротии и че тия мъдрости никому няма да са от полза, обаче  грешеше. Мъдростите на бабата на Уилиям бяха винаги от полза. Особено сега в работата му. Донесоха му повишение, пък после му осигуриха и подобаващо пенсиониране. Дори сега докато стои пред, последната за кариерата му, поръчка си изважда една мъдрост, всъщност видите ли, това не е коя да е мъдрост, а е последната мъдрост на БАБА, онази от завещанието. Уилиям я споделя, ЖЕРТВАТА поклаща глава в одобрение и си вика бре мъдър човек е била баба ти и му става едно такова по-леко на душата, въпреки цялата не особено приятна ситуация. Такава си беше баба му носеше доброта на всички. Жертвата благодари на Уилиям за мъдростта и му каза, че за него е огромна чест краят му да дойде от ръката на такъв човек, с такава БАБА. Двамата си кимнаха, усмихнаха се, а следващото нещо което се чу, бе изстрел и последната мъдрост на БАБА изхвърча през прозореца, свободна да обикаля света и да радва хората.