Здравей, Аз съм Ти.

Пак онова чувство. Пак онази празнота. Пак седя пред екрана на снежинки и чакам . Изпълвам въздуха с мисли. Искам да избягам,но няма накъде. Затвора на собственото съзнание с доживотна присъда ,без право на обжалване.Като същият такъв затворник се опитвам да отклонявам мислите и спомените си и да ги душа в цигарен дим и да ги давя в кафе,като след себе си същите те оставят само петна от чаши вино точно по гладката повърхност на сърцето ми.
Екранът създава образи. Образи на любовта, без петна,само вино и целувки. Без дим и душене.Той запалва цигарата й и това е. Край. Фимлът продължава,но  вече не съм там. Аз съм Тя, мечтая за същия този ТОЙ,който обаче не си Ти,защото ти не си позволен, а Него мога да го открадна,да го гледам и да го имам колкото поискам,макар и просто в кутия. Готов е със запалка в ръка да запали искрата ми
. Няма принц на бял кон,коня го смениха със Zippo. Арт драмата на една отживелица. Но поне не мисля вече за теб. Ти не би ми запалил цигарата.
****

Оглеждам се в мечти и създавам чужди спомени напоени със скъп парфюм и кубински пури,докато сърцето ми се дави в евтин алкохол и бяло боро.