В интерес на истината вече й беше писнало. Думите му я разяждаха като червей. В нея се надигаше гнева насъбран от изминалия месец. Мразеше да й се налага да го прави. Беше си обещала, че ще подхожда по-отговорно. Но този път той си беше виновен и някой трябваше да плати. Естествено нямаше да е самият той, беше й твърде скъп. Жалки човешки нужди. С един куршум два заека. Хем вълка сит, хем агнето цяло... или поне част от него. Вече минаваше 5, той трябваше да пристигне всеки момент. Отново онзи гърлен звук и задавено пищене оглуши стаята. " Боже защо просто не млъкне" си помисли тя и отново удари съществото на стола, то изстена и отпусна главата си. Вратата се отвори и последните слънчеви лъчи огряха мръсната сграда. Време беше да приключи с цялата тази работа. Беше оставила нещата да се проточат твърде дълго и след като той нямаше смелостта, някой по способен трябваше да поеме.
- Защо ме извика? - попита той. Колко невъзпитано се държеше след онзи инцидент, в който между другото тя не участваше пряко, нещата сами се наредиха. Сара просто се беше оказала на грешното място в грешното време когато дървото падна. А кой и как я беше накарал да карат там,беше съвсем друга тема за която Алекс не знаеше, но не му пречеше да я обвинява ежедневно за инцидента. - Защо съм тук, какво искаш ? - попита отново този път с видимо недоволство.
Алис стана от стола и започна да върви към него. Заради слабото осветление той явно не виждаше другият стол и нещото на него. Отиде и го прегърна. Той зарови лице в косата й и вдиша аромата й като очакваше да усети познатите дървесни нотки, а не хлороформ. - Какво по дяволите- извика той и я блъсна назад. - Каква е тази миризма? Отговора на всичките му въпроси не закъсня, тъй като една от наблизо преминаващите коли освети с фаровете си прозорците на сградата и той най-накрая забеляза седящият чувал.
- К-к-к-ой е това ? - А значи наистина заекваше, засмя се мислено тя. Явно трябва доста да се е стреснал. - Алис, отговори ми веднага? - беше го страх, но продължаваше да се държи мъжки.
- Време е да продължим напред - каза тихо тя. - Нещата се застояха твърде много. Ти ме обичаш, аз те обичам. Нищо сложно. Ти го правиш сложно и в интерес на истината ми писна зверски много от номерата ти.
- Алис, знаеш че имам приятелка, говорихме за това. - уплашено отговори той, като скришом отмести погледа към тежко дишащото нещо на стола. - Алис кажи ми какво става моля те.-
Но тя не го слушаше вече, първото му изречение беше сложило край на целия театър с който се опитваше да смекчи предстоящото събитие и тя просто се върна до стола и махна чувала от главата на нещото. То се поразбуди и отвори очи.
-Имаш приятелка , а ? Колко е хубаво значи че е тук с нас, за да разбере всичко, нали ?
-А-а-алис, моля те. Какво си направила ?
-О я стига с това заекване, "А-а-а-алис,м-м-оля те" , къде беше когато аз ти се молих? Каза, че имаш приятелка и това е проблема , нали ? - тя извади пистолета си - Това ти беше извинението, нали ? - чу се зареждане - Значи е време да разрешим случая. Имаше приятелка - чу се изстрел - Вече нямаш. - нещото на на стола се свлече с цялата си тежест на пода и се глухо "туп". Алекс изкрещя, втурна се към ъгъла на стаята и започна да повръща
- Виж какво , проблема с професионалистите в тази област е ,че нещата се случват много бързо , 2 думи и вече си мъртъв. Нормално е да ти е трудно да понесеш гледката. Мисли за нещо позитивно, нали ти така ми беше казал след като ми разби сърцето. Е сега ти връщам услугата, която ми направи тогава.Само че не е твоето сърце,а на скъпата ти приятелка. Приеми го като акт на смелост от нейна страна. жертва се за теб.- Алис се засмя.- Ще те помоля само да си събереш коремните сокове по-бързичко, довечера имаме резервация в "Ла Рош" , да отпразнуваме новото начало. Аз ще тръгвам за да се изкъпя, имам малко части от приятелката ти по себе си , а това не е никак романтично. В 9 на входа- засмя се отново тя и излезе от стаята. Залезът беше станал в цвета на косата й , и гледката беше удивителна, като феникс тръгващ към огъня, но Алекс беше твърде зает да повръща останалата част от обяда си в ъгъла на стаята и не я видя. Все пропускаше малките детайли. Като например,че се беше влюбил до уши в социопат с много точен мерник.
- Защо ме извика? - попита той. Колко невъзпитано се държеше след онзи инцидент, в който между другото тя не участваше пряко, нещата сами се наредиха. Сара просто се беше оказала на грешното място в грешното време когато дървото падна. А кой и как я беше накарал да карат там,беше съвсем друга тема за която Алекс не знаеше, но не му пречеше да я обвинява ежедневно за инцидента. - Защо съм тук, какво искаш ? - попита отново този път с видимо недоволство.
Алис стана от стола и започна да върви към него. Заради слабото осветление той явно не виждаше другият стол и нещото на него. Отиде и го прегърна. Той зарови лице в косата й и вдиша аромата й като очакваше да усети познатите дървесни нотки, а не хлороформ. - Какво по дяволите- извика той и я блъсна назад. - Каква е тази миризма? Отговора на всичките му въпроси не закъсня, тъй като една от наблизо преминаващите коли освети с фаровете си прозорците на сградата и той най-накрая забеляза седящият чувал.
- К-к-к-ой е това ? - А значи наистина заекваше, засмя се мислено тя. Явно трябва доста да се е стреснал. - Алис, отговори ми веднага? - беше го страх, но продължаваше да се държи мъжки.
- Време е да продължим напред - каза тихо тя. - Нещата се застояха твърде много. Ти ме обичаш, аз те обичам. Нищо сложно. Ти го правиш сложно и в интерес на истината ми писна зверски много от номерата ти.
- Алис, знаеш че имам приятелка, говорихме за това. - уплашено отговори той, като скришом отмести погледа към тежко дишащото нещо на стола. - Алис кажи ми какво става моля те.-
Но тя не го слушаше вече, първото му изречение беше сложило край на целия театър с който се опитваше да смекчи предстоящото събитие и тя просто се върна до стола и махна чувала от главата на нещото. То се поразбуди и отвори очи.
-Имаш приятелка , а ? Колко е хубаво значи че е тук с нас, за да разбере всичко, нали ?
-А-а-алис, моля те. Какво си направила ?
-О я стига с това заекване, "А-а-а-алис,м-м-оля те" , къде беше когато аз ти се молих? Каза, че имаш приятелка и това е проблема , нали ? - тя извади пистолета си - Това ти беше извинението, нали ? - чу се зареждане - Значи е време да разрешим случая. Имаше приятелка - чу се изстрел - Вече нямаш. - нещото на на стола се свлече с цялата си тежест на пода и се глухо "туп". Алекс изкрещя, втурна се към ъгъла на стаята и започна да повръща
- Виж какво , проблема с професионалистите в тази област е ,че нещата се случват много бързо , 2 думи и вече си мъртъв. Нормално е да ти е трудно да понесеш гледката. Мисли за нещо позитивно, нали ти така ми беше казал след като ми разби сърцето. Е сега ти връщам услугата, която ми направи тогава.Само че не е твоето сърце,а на скъпата ти приятелка. Приеми го като акт на смелост от нейна страна. жертва се за теб.- Алис се засмя.- Ще те помоля само да си събереш коремните сокове по-бързичко, довечера имаме резервация в "Ла Рош" , да отпразнуваме новото начало. Аз ще тръгвам за да се изкъпя, имам малко части от приятелката ти по себе си , а това не е никак романтично. В 9 на входа- засмя се отново тя и излезе от стаята. Залезът беше станал в цвета на косата й , и гледката беше удивителна, като феникс тръгващ към огъня, но Алекс беше твърде зает да повръща останалата част от обяда си в ъгъла на стаята и не я видя. Все пропускаше малките детайли. Като например,че се беше влюбил до уши в социопат с много точен мерник.
