R U OK?

Бяха ми задавали този въпрос милион пъти,повечето от които дори не целяха да разберат истината,а просто поддържане на разговора. Рядко запитвам дори сама себе си ,но сега някак си този въпрос беше точно на мястото си,усещах тежестта му и някак дяволски ми се искаше да излъжа. Обаче знаех,че няма кого,сама съм ,часът е адски ранен в предвид факта,че е лято и би трябвало като нормалните хора да спя до късно. Мразех този въпрос. Мразех него и факта,че дори не идваше него. Денят се очертава да започне с много не-та. Не е той. Не му пука. Не ми се става от леглото. Не мога. Не искам. Не бях добре. Физически и психически,независимо колко се опитвам да се заблуждавам. Разяждах се от вътре. Усещах отрова в тялото си,усещах теб,глупако. Като калейдоскоп мозъкът ми проектираше образа ти в онази нощ, в ушите ми звучаха всичките ти думи, всяка нощ се давех отново и отново в очите ти, превръщах се прах ,който се изплъзваше между твоите пръсти. Бавно осъзнах,че не ти си глупак, открих го рано сутринта на другия ден в огледалото, усмихваше ми се с леко подпухнали очи и явен махмурлук, познавах този глупак,бяхме се срещали и преди, усмихнах му се обратно и си легнах,сякаш от тогава не съм се събуждала.Изминаха няколко дни. Още не мога да проумея какво се случи. Не мога. Не плача. Не искам. Не съм себе си. Не съм добре.