Рокля.

Обичам да нося рокли.
Обичам да са маркови.
Карат ме да се чувствам добре.
Имам много рокли до една красиви.
Веднъж дойде ти и ми подари рокля.
Не беше красива като останалите.
Нарече я ЛЮБОВ .
Не беше маркова,
на етикета пишеше само твоето име .
Не ми харесваше и я оставих в гардероба.
Един ден реших да я облека за да те зарадвам.
Бях в настроение.
Облякох я , стоеше ми прекрасно, сякаш някой я беше шил изцяло и само за мен.
Бях ослепителна.
Правеше ме по-красива,
даваше ми усмивка,
караше ме да се чувствам щастлива.
Реших че ще я нося всеки ден.
Минаха години ,
една сутрин забелязах,
че платът се беше протрил на места. Имаше петна от евтино вино ,силни цигари и дълги вечери.
Реших че за да я запзя ще я нося само по специални поводи.
Обличах я все по рядко,
вече беше закърпена на няколко места и си личеше че е стара,
скрих я обратно в гардероба
защото беше станала малко грозна и ме беше срам да я нося.
Щях да я обличам само пред теб.
Един ден ми стана тясна,
неудобна.
Имах нужда от нова рокля,
тази вече беше стара.
Изхвърлих я ,
както правех със всички ненужни дрехи.
И ти си тръгна заедно със нея,
не разбрах защо.
Сигурно за да я закърпиш и да я дадеш на някого друг.