Драма

Навън вали.
колко поетично
Лириката обаче липсва в грубите неща.
Отпивам глътка тъга и допушвам любовта
Димът е гъст и самотен
Игривото пламъче угасва и отново съм сама сред тълпата от спомени безкрупулно нанасяща ми крушета
в лявата част на гръдния кош
Той умря. Идва следващ
Дали обаче ще го пуша пак така дълго и страстно
Дали ще имам нужда отново от въздух за да продължа или ще е от онези късите които така и не задоволяват желанието за нещо което бавно и горчиво да те убива.
Деструктивно желание на крехка душа.

Пепелникът пак е пълен.