24.07.2014

И изведнъж всичко се срина,отново толков неочаквано като преди. Имаш всякакви теории но причината накрая е такава са която дори и не си се сещала.Не знаеш дали това е по-лошото което можеше да бъде или по-доброто. Знаеш че със сигурност поне те е харесвал, но дотук. Сега се подминавахме по коридорите забравили за страстта в онази нощ. Сякаш всичко е било изпепелено след това, апокалипсис на едно желание. Затишие след буря. Смърт след нея. Нищо друго освен празен тъжен поглед и открадната усмивка. Знаеш че окончателно без теб е сложил край, игра за двама водена от един. Състезание за привързаност и нараняване. Винаги го губиш . Сякаш целия свят се е въртял само за този един момент на големия взрив, а след него НИЩО. Изведнъж всичко натежава. Отказваш се. Няма смисъл. Свършено е. Ти си грешка и нищо повече. Не значиш нищо. Какво ще правиш сега ли? Просто ще си там в онова пространство между живота и съществуването докато не ти мине. Докато не довършиш играта. Докато не сложиш и ти края. А за това трябва време. Нека да хвърлим зара още веднъж…