Тая любов беше толкова прозрачна, че виждах целят спектър как се оплиташе с твоите мисли и образуваше простото Аз. Голо, неподправено, чисто и изцяло твое.
Ароматът ти се просмукваше и в най-обикновените и ежедневни неща. В кафето, което пиех сутрин, в цигарата, която пушех между почивките, в мъгливото същество на София по обед. Знаех ,че е отрова, но я оставих да пропълзи по вените ми и да замъгли съзнанието ми. Живеех от мисли и мечти. Света беше станал леко неудобно място за всичко което насъбирах ден след ден у себе си. Виждах те пред себе си и се опитвах да те достигна. Затварях очи за да те виждам по ясно и протягах ръка за да едно последно докосване, но колкото по близо бях толкова по далечен ставаше ти. Докато накрая не изчезна, но не като на шоу. Нямаше фойерверки, нямаше дим... а празна стая,пълна с неотговорени въпроси.
Ароматът ти се просмукваше и в най-обикновените и ежедневни неща. В кафето, което пиех сутрин, в цигарата, която пушех между почивките, в мъгливото същество на София по обед. Знаех ,че е отрова, но я оставих да пропълзи по вените ми и да замъгли съзнанието ми. Живеех от мисли и мечти. Света беше станал леко неудобно място за всичко което насъбирах ден след ден у себе си. Виждах те пред себе си и се опитвах да те достигна. Затварях очи за да те виждам по ясно и протягах ръка за да едно последно докосване, но колкото по близо бях толкова по далечен ставаше ти. Докато накрая не изчезна, но не като на шоу. Нямаше фойерверки, нямаше дим... а празна стая,пълна с неотговорени въпроси.
0 comments:
Post a Comment