чао.

недописаните редове
между първото здравей
и последните дни
пропити са с
носталгия и мирис на кафе
бавно разплитахме се,
мисъл по мисъл,
докато не остана нищо,
освен едно
никому ненужно
тъжно
самотно
неказано
чао.