хайде да сме отново малки и да гледаме Цар Лъв

да скоча от покрива на някоя сграда би било по-безопасноотколкото да бъда с тебbut I guess"I laugh at the face of danger"&nb...

здравей.

Как се случи, че се оплетохме така  до неузнаваемост, че уж се изгубихме  пък всъщност се намерихме и има ли значение изобщо какво, защо и как ако през цялото време единственото за което мисля си ти...

За тъмните неща и хората

 Всички добри творци са тъжни, точка. Сякаш всичките имат нещо, за което да страдат. То си е човешко попринцип. Обаче тук става въпрос за нещо доста по-тъмно, от ония тъмните неща дето хората обикновено затварят в буркани и заключват дълбоко в мазето на съзнанието си. Докато писателите, те като...

Турист

не исках да съм там където всички са били, не исках да стъпвам в чуждите следи. исках да ме заведеш на място, което само ти знаеш там където гледаш сутрин изгрева и мечтаеш защото знам как ще свършат нещата ще ни раздели отново реката и ще седим на моста от двете страни  и...

Misspelled

You said: Till death do us apart. The little voice inside my head whispered: Till love do us apart. What an odd mishearing I thought to myself. But what if it was just a misspelling on the stained pages of the old book. I never really thought of it.  It was not death after all that tore us apart....

Вредиш на здравето.

Исках да съм по-близо до теб. Купих си от твоите цигари. Ако не друго, то поне една и съща отрова щеше да ни убив...

Хайде, да се изгубим.

 Един ден реши да пробваш да се изгубиш. Взе си нещата, прибра в куфара си каквото беше останало и смело тръгна напред. Пътят беше учудващо равен, времето беше спокойно, може би твърде спокойно, сякаш усещаше, че нещо не трябва да е така. Вървеше ли, вървеше, но пътят така и не изчезна. Не успяваше да се загубиш, все се обръщаше назад и гледаше към началото. Чакаше парадното и звучно "УАУ! Това...

Недей.

И ако се чудиш някоя беззвездна нощ, защо ме няма и къде изчезнах Погледни нагоре и ме потърси Огледай се около себе си и се почуди Превърни ме в мисъл Недей да спиш Намрази ме и в чашата ме удави Полей ме с водопад от съжаления Изгори ме пак така като в онази вечер Скрий ме там дълбоко в онова ъгълче на скърцащото легло Завии ме през глава Покрий ме от света и не давай на никого да ме намери защото...

They are dragons, they can never be tamed.

One day you will realize that you have lost the only thing that really mattered in your pathetic little misery you call a life. But it will be too late. She will be gone. You made her go. You didn't let her love you. And she can't stay where she is not belonging. So she will leave. And I hope she will...

Square of four.

And you were just like the cigarettes I was smoking, I knew it was killing me slowly , but I enjoyed every whiff. Just like them you were making me dizzy and every breath I made was making my chest hurt. They were bad, and you were too. Inhaling the memories and exhaling the pain, over and over again...

Детайли.

   В интерес на истината вече й беше писнало. Думите му я разяждаха като червей. В нея се надигаше гнева насъбран от изминалия месец. Мразеше да й се налага да го прави. Беше си обещала, че ще подхожда по-отговорно. Но този път той си беше виновен и някой трябваше да плати. Естествено нямаше да е самият той, беше й твърде скъп. Жалки човешки нужди.  С един куршум два заека. Хем вълка...

Липсва.

Когато нещата се сринат, гледаш да не мислиш за това много много. Гледаш да си отвилчаш вниманието с други неща, да се занимаваш с всевъзможни дейности, които не включват мислене, защото мисленето в такива случай може да се окаже критично. Човек ей така си полудява от много мислене. Алкохола помага, ама не винаги, цигарите са до последната дръпка, а спането не е завинаги. Правиш всичко по силите...

7 AM

Нещо ми е празно без теб. Като метрото в 7 във неделя Точно когато най много имам нужда . Че кой става в 7 в неделя ? Тези които чакат теб.А ние не сме много Един пътник и една мечтаНе е много Но заради нас работи метрото Ела . Качи се и ти , Пътуването е по приятноКогато...

All of me, needs all of you.

And all I ever wanted is somebody to know me. All of me. Every part from the bottom to the top. Inside and out. To be able to read me like a book.To be constantly in my head, reading my mind, but knowing when to get out and give me space. To hug me when my world collapses. To hold my hands when they...

Човек е най-ужасен сутрин.

Мразя те, по същия начин по който мразя сутринта. И ти като нея даваш празни обещания, с първите слънчеви лъчи. И ти като нея си желан, докато не бъдат дръпнати завесите и после ставаш също толкова безнадежден и студен. Затова не ме буди, остави ме там, в съня си да те чакам Не изгрявай, Не ме обичай. За...

Празни стени.

Тая любов беше толкова прозрачна, че виждах целят спектър как се оплиташе с твоите мисли и образуваше простото Аз. Голо, неподправено, чисто и изцяло твое.Ароматът ти се просмукваше и в най-обикновените и ежедневни неща. В кафето, което пиех сутрин, в цигарата, която пушех между почивките, в мъгливото...