Tuesday, October 11, 2016

Хромозомата - Б

Хората са странни същества, наричат местата, които обитават дом, бранят ги със зъби и нокти, маркират близките си като лична собственост и не дават на никого да ги пипне. Нуждаят се едни от други и обясняват наляво и надясно, как да си самотен е най-страшно. И точно, когато си намериш човек от тая порода (дето те обичат и ти също), точно тогава, решават да си тръгнат. Здраскват "Дом" от табелката на вратата, здраскват те и теб от книжката със "Забележителности", хващат си куфара с надпис "По-добро бъдеще" с малки букви под линия "Не ми стигат парите и ми е скучно" и си тръгват. Ей така, простичко, без много да му мислят. А на теб, на теб, не ти остава много, освен да седнеш в твоето "Дом", да си сложиш краката на табуретката, да чакаш и да се надяваш, че някъде в ДНК-то им се крие хромозомата "Бумеранг" и някой хубав слънчев ден, или не, зависи какви дни предпочиташ, ще откриеш пред входната врата любимите им чехли и чисто новата табелка "Дом" :)

Related Posts:

  • Здравей, Аз съм Ти. Пак онова чувство. Пак онази празнота. Пак седя пред екрана на снежинки и чакам . Изпълвам въздуха с мисли. Искам да избягам,но няма накъде. Затвора … Read More
  • Онова в джоба ми. Наблюдавах я дълго. В нея виждах всичко онова за което великите поети бяха писали. Тя беше война и мир, страх и омраза, страст и великолепие. Беше ка… Read More
  • 24.07.2014 И изведнъж всичко се срина,отново толков неочаквано като преди. Имаш всякакви теории но причината накрая е такава са която дори и не си се сещала.Не … Read More
  • Mirror,mirror on the wall... You know..it’s not hard to lose yourself,to become someone you can’t even recognize in the mirror. You start asking yourself :”How did that happen&… Read More
  • 22.07.2014 Седя сама в стаята си и слушам дъжда, драматично нали. Сякаш съм във един от онези филми в които ТОЙ нахлува в точния момент и те отнася със себе си … Read More

0 comments:

Post a Comment