Човек е най-ужасен сутрин.

Мразя те,
по същия начин по който мразя сутринта.
И ти като нея даваш празни обещания,
с първите слънчеви лъчи.
И ти като нея си желан,
докато не бъдат дръпнати завесите
и после ставаш също толкова
безнадежден и студен.

Затова не ме буди,
остави ме там, в съня си да те чакам
Не изгрявай,
Не ме обичай.
За да не те обикна и аз.
Защото на сутринта няма да си тук.
Защото на сутринта вероятно ще си друг.