чао.

недописаните редове между първото здравей и последните дни пропити са с носталгия и мирис на кафе бавно разплитахме се, мисъл по мисъл, докато не остана нищо, освен едно никому ненужно тъжно самотно неказано чао....

(звуко)изолирани.

тишина, времето е спрялотишина, навън валитишина, няма тетишина, не едруго е,защото времето пак вървипо ежедневното си разписаниеи вече не валии ти си тук,но пак е като, че те няма не е тишина,по-скоро - празн...