Меланхолията е във въздуха

Осъзнавам,че отново падам.  Летя надолу стремглаво, осветява ме само тъмната страна на луната.  Вече виждам всичко, празно е .  На няколко метра виждам и тялото си тъй бездушно.  Загубих се отново.  Питам се  коя съм ,  коя бях и  коя ще бъда.  Вече толкова различна.  Теб те няма, ти ме хвърли тук.  И ме забрави, каза ми да чакам , но така и не...