Осъзнавам,че отново падам.
Летя надолу стремглаво,
осветява ме само тъмната страна на луната.
Вече виждам всичко,
празно е .
На няколко метра виждам и тялото си тъй бездушно.
Загубих се отново.
Питам се
коя съм ,
коя бях и
коя ще бъда.
Вече толкова различна.
Теб те няма,
ти ме хвърли тук.
И ме забрави,
каза ми да чакам ,
но така и не се върна.
..............................
Къде си ?
Върни се!
Кажи ми пак коя бях !
