Wednesday, December 24, 2014
Tuesday, December 23, 2014
Mirror,mirror on the wall...
Wednesday, December 10, 2014
Онова в джоба ми.
В нея виждах всичко онова
за което великите поети
бяха писали.
Тя беше война и мир,
страх и омраза,
страст и великолепие.
Беше като фойерверка в ръцете на дете,
опасна,но удивителна.
В нея имаше вселена,
в нея имаше магия.
Нарекох я любов
и я прибрах обратно в джоба сил
Monday, November 24, 2014
Здравей, Аз съм Ти.
Екранът създава образи. Образи на любовта, без петна,само вино и целувки. Без дим и душене.Той запалва цигарата й и това е. Край. Фимлът продължава,но вече не съм там. Аз съм Тя, мечтая за същия този ТОЙ,който обаче не си Ти,защото ти не си позволен, а Него мога да го открадна,да го гледам и да го имам колкото поискам,макар и просто в кутия. Готов е със запалка в ръка да запали искрата ми
. Няма принц на бял кон,коня го смениха със Zippo. Арт драмата на една отживелица. Но поне не мисля вече за теб. Ти не би ми запалил цигарата.
****
Thursday, November 13, 2014
Tuesday, November 11, 2014
Рокля.
Обичам да са маркови.
Карат ме да се чувствам добре.
Имам много рокли до една красиви.
Веднъж дойде ти и ми подари рокля.
Не беше красива като останалите.
Нарече я ЛЮБОВ .
Не беше маркова,
на етикета пишеше само твоето име .
Не ми харесваше и я оставих в гардероба.
Един ден реших да я облека за да те зарадвам.
Бях в настроение.
Облякох я , стоеше ми прекрасно, сякаш някой я беше шил изцяло и само за мен.
Бях ослепителна.
Правеше ме по-красива,
даваше ми усмивка,
караше ме да се чувствам щастлива.
Реших че ще я нося всеки ден.
Минаха години ,
една сутрин забелязах,
че платът се беше протрил на места. Имаше петна от евтино вино ,силни цигари и дълги вечери.
Реших че за да я запзя ще я нося само по специални поводи.
Обличах я все по рядко,
вече беше закърпена на няколко места и си личеше че е стара,
скрих я обратно в гардероба
защото беше станала малко грозна и ме беше срам да я нося.
Щях да я обличам само пред теб.
Един ден ми стана тясна,
неудобна.
Имах нужда от нова рокля,
тази вече беше стара.
Изхвърлих я ,
както правех със всички ненужни дрехи.
И ти си тръгна заедно със нея,
не разбрах защо.
Сигурно за да я закърпиш и да я дадеш на някого друг.
Adios.
R U OK?
Драма
колко поетично
Лириката обаче липсва в грубите неща.
Отпивам глътка тъга и допушвам любовта
Димът е гъст и самотен
Игривото пламъче угасва и отново съм сама сред тълпата от спомени безкрупулно нанасяща ми крушета
в лявата част на гръдния кош
Той умря. Идва следващ
Дали обаче ще го пуша пак така дълго и страстно
Дали ще имам нужда отново от въздух за да продължа или ще е от онези късите които така и не задоволяват желанието за нещо което бавно и горчиво да те убива.
Деструктивно желание на крехка душа.
Tuesday, October 14, 2014
24.07.2014
Monday, October 13, 2014
22.07.2014
Thursday, June 12, 2014
Меланхолията е във въздуха
Осъзнавам,че отново падам.
Летя надолу стремглаво,
осветява ме само тъмната страна на луната.
Вече виждам всичко,
празно е .
На няколко метра виждам и тялото си тъй бездушно.
Загубих се отново.
Питам се
коя съм ,
коя бях и
коя ще бъда.
Вече толкова различна.
Теб те няма,
ти ме хвърли тук.
И ме забрави,
каза ми да чакам ,
но така и не се върна.
..............................
Къде си ?
Върни се!
Кажи ми пак коя бях !
Thursday, January 30, 2014
I belong to you and that thing called fate.
It bugs my guts when someone says "She/he is mine" like what? Am I some kind of a furniture,a couch or the desk lamp? No,I'm mine and you're yours. It's not our destiny it's my own .I'm just sharing it with you and that's it. You have your way I have mine. Just at some point these ways are crossing. And it's in our hands whether we are gonna turn that in something good or not,not fate or some high-level assfuck alien aka GOD. Believing that someone is destined for each other is like believing that you are wearing yellow socks with blue shoes not because you have crappy taste of style or you are colorblind but because again that high-level power ranger alien made your outfit like that... Get it straight there is some truth in fate and yeah if something is meant to happen and you're meant to meet someone you're going to do it,but are you going to marry him or kill him in a homicide is in your own hands. Meeting is one thing,sharing your life with him is something completely different. You're drawing the path,don't rely on supernatural or whatever,take things in your own hands that way you can blame only yourself for failing.
Wednesday, January 15, 2014
14.01.2014
I could have been there,but I haven't...I was there in the end. I came with the bitter sweet feeling of the lies that I was carrying with me,the heavy weight of the betray on my shoulders,his fragrance on my skin and look on my body. It's easy to get lost in your own lies. Especially when you have to balance between two of them. Slowly you forget the reality and you end up living in two complete different illusions of your life. I guess at first it is some kind of an escape from the mundane but you can't keep avoiding the reality,right? At some point that exact reality will slap you in the face and destroy the illusions and there comes the misery. So what you should do is try and make the illusion a reality. How that happens,well I dont have an idea,cuz if I had I wouldn't be in that situation,right?
I kind of found out that Im terrified of throwing people out of my life,it sickens me. It's maybe because I'm scared of being thrown out. But it makes me so sad to see how people pass trough your life,leave a mark and then something happens and they just go away. And the saddest part is when you have to do that, I mean, after all Im not a soulless monster beside the fact that Im ginger... Anyways when it comes to saying this final goodbye to someone I get numb,lost and scared . I lose my ability to talk,think or even move. And that doesn't happen often to someone like me. However I couldn't do it, I got lost and scared,so there goes another day with creating a bigger mess than myself.
15.01.2014
What if you really choose the second and he doesn't love u back? You end up being alone,miserable,sad... In my case the first one have the safety, I know his feelings and I know that before the second one came in these feelings where the same as mine. Its wicked how one day you can swear you love someone but the next you meet someone else who completely change you from inside and all that feelings you had for the first one are gone. Its actually scary. So now I have to brace myself and choose whether to play on the safe side with having the first one as my back up plan but risking for both of them to find out for the other,or risk it all and go for the unexplored new with the scary option with me ending up broken-hearted and alone . Anyways I think my feelings for the first one are long gone and even if things don't work out with the latter I won't feel the same about him. Well things like that suck big time.