Време (не)разделнo

Когато времето е срещу мен

когато тичам, но спирам на грешното място

в грешното време с грешните хора,

когато се боря с пространството

и не знам кога ще уцеля най-накрая

да съм там където си ти;

и все пак отвреме навреме

в процепа на времето те виждам 

сутрин - полузаспал

и си споделяме един момент

по една усмивка, 

знам, малко е,

но понякога достатъчно за цял живот на разминаване и разделяне,

един момент и една среща 

всяка сутрин с теб. 

Хромозомата - Б

Хората са странни същества, наричат местата, които обитават дом, бранят ги със зъби и нокти, маркират близките си като лична собственост и не дават на никого да ги пипне. Нуждаят се едни от други и обясняват наляво и надясно, как да си самотен е най-страшно. И точно, когато си намериш човек от тая порода (дето те обичат и ти също), точно тогава, решават да си тръгнат. Здраскват "Дом" от табелката на вратата, здраскват те и теб от книжката със "Забележителности", хващат си куфара с надпис "По-добро бъдеще" с малки букви под линия "Не ми стигат парите и ми е скучно" и си тръгват. Ей така, простичко, без много да му мислят. А на теб, на теб, не ти остава много, освен да седнеш в твоето "Дом", да си сложиш краката на табуретката, да чакаш и да се надяваш, че някъде в ДНК-то им се крие хромозомата "Бумеранг" и някой хубав слънчев ден, или не, зависи какви дни предпочиташ, ще откриеш пред входната врата любимите им чехли и чисто новата табелка "Дом" :)

Уилиям

Приятелите му викат Бил, но пред Жертвите си се представя с цялото си име защото, баба му го беше научила, че е много по-уважително, когато един човек представя себе си да бъде с цялото си име. Баба му беше добра жена, от ония баби дето сутрин рано стават с първите птички  за да омесят питка, а с втасването на питката втасваха и мъдростите й, и докато питката и мъдростите се печаха във фурната мирзмата им събуждаше цялата къща. Баба му имаше мъдрости и уроци за всеки. Като беше по-малък, тя ги замаскираше под формата на приказки, но въпреки това той от тогава си знаеше, че баба му е хитра и скрива по някоя мъдрост във всяка приказка и затова ги слушаше изключително внимателно и щом усетеше нотката мъдрост, много се гордееше със себе си.

   БАБА винаги му е била баба,дори преди той да се роди. Цял живот е била неговата баба, дето само го е чакала да се появи на бял свят за да му бъде такава. Това той много добре го знаеше и много я уважваше за отдаденоста на каузата, амбицията и това, че цял живот е знаела какво иска и е постигнала крайната си цел. 

  БАБА почина малко преди Уилиям да замине за Острова и дори тогава не беше пропуснала да остави една последна мъдрост в завещнието (естествено, когато адвокатката го прочете единствено той откри мъдростта, другите нямаха накикавъ усет за това). Особено баща му, той все се караше с нея, че му пълни главата с щуротии и че тия мъдрости никому няма да са от полза, обаче  грешеше. Мъдростите на бабата на Уилиям бяха винаги от полза. Особено сега в работата му. Донесоха му повишение, пък после му осигуриха и подобаващо пенсиониране. Дори сега докато стои пред, последната за кариерата му, поръчка си изважда една мъдрост, всъщност видите ли, това не е коя да е мъдрост, а е последната мъдрост на БАБА, онази от завещанието. Уилиям я споделя, ЖЕРТВАТА поклаща глава в одобрение и си вика бре мъдър човек е била баба ти и му става едно такова по-леко на душата, въпреки цялата не особено приятна ситуация. Такава си беше баба му носеше доброта на всички. Жертвата благодари на Уилиям за мъдростта и му каза, че за него е огромна чест краят му да дойде от ръката на такъв човек, с такава БАБА. Двамата си кимнаха, усмихнаха се, а следващото нещо което се чу, бе изстрел и последната мъдрост на БАБА изхвърча през прозореца, свободна да обикаля света и да радва хората.

минало (не)свършено време

можехме,
но не бяхме
щяхме,
но не успяхме
искахме,
но не станахме

кратка биография
е
нашата

преждевременно

боли все още, 

там вътре,

сякаш съм загубила нещо,

преди да му е дошло времето.

нека боли.

грешките са тези, които ни създават.

#LateNightThoughts

The day he left me... his eyes were empty, just as my world now is. Our love might have been unrequited, or perhaps it never was love. Infatuation maybe, or a meaningless joke. Either way, I now know what heartbreak is. So I’ll continue to light every unforgiven cigarette between my lips, blackening my lungs to level to his black heart.

Then maybe, just maybe, my broken pieces will mend, and soon I’ll be whole again... or perhaps not.

чао.

недописаните редове
между първото здравей
и последните дни
пропити са с
носталгия и мирис на кафе
бавно разплитахме се,
мисъл по мисъл,
докато не остана нищо,
освен едно
никому ненужно
тъжно
самотно
неказано
чао.