Време (не)разделнo

Когато времето е срещу мен когато тичам, но спирам на грешното място в грешното време с грешните хора, когато се боря с пространството и не знам кога ще уцеля най-накрая да съм там където си ти; и все пак отвреме навреме в процепа на времето те виждам  сутрин - полузаспал и си споделяме един момент по една усмивка, знам, малко е, но понякога достатъчно за цял живот на разминаване и...

Хромозомата - Б

Хората са странни същества, наричат местата, които обитават дом, бранят ги със зъби и нокти, маркират близките си като лична собственост и не дават на никого да ги пипне. Нуждаят се едни от други и обясняват наляво и надясно, как да си самотен е най-страшно. И точно, когато си намериш човек от тая порода (дето те обичат и ти също), точно тогава, решават да си тръгнат. Здраскват "Дом" от табелката...

Уилиям

Приятелите му викат Бил, но пред Жертвите си се представя с цялото си име защото, баба му го беше научила, че е много по-уважително, когато един човек представя себе си да бъде с цялото си име. Баба му беше добра жена, от ония баби дето сутрин рано стават с първите птички  за да омесят питка, а с втасването на питката втасваха и мъдростите й, и докато питката и мъдростите се печаха във фурната...

минало (не)свършено време

можехме, но не бяхме щяхме, но не успяхме искахме, но не станахме кратка биография е наша...

преждевременно

боли все още,  там вътре, сякаш съм загубила нещо, преди да му е дошло времето. нека боли. грешките са тези, които ни създават...

#LateNightThoughts

The day he left me... his eyes were empty, just as my world now is. Our love might have been unrequited, or perhaps it never was love. Infatuation maybe, or a meaningless joke. Either way, I now know what heartbreak is. So I’ll continue to light every unforgiven cigarette between my lips, blackening my lungs to level to his black heart. Then maybe, just maybe, my broken pieces will mend, and soon...

чао.

недописаните редове между първото здравей и последните дни пропити са с носталгия и мирис на кафе бавно разплитахме се, мисъл по мисъл, докато не остана нищо, освен едно никому ненужно тъжно самотно неказано чао....